Треската е покачване на телесната температура над нормалните дневни вариации , съпроводено с покачване на зададената стойност на температурата в хипоталамуса (например от 37 на 39). Смяната на стойността много напомня пренастройката на терморелето  на климатика  за покачване на темпратурата в стаята.

Веднъж щом зададената стойност е повишена се активират определени неврони и настъпва вазоконстрикция(свиване на съдовете). Първо се усеща вазоконстрикцията на съдовете на ръцете и краката.

Пренасочването на кръвта от периферията към вътрешните органи значително намалява загубата на топлина от кожата. Това е причината да изпитваме студ, когато ни се повиши температурата. Възможно е да треперим, което повишава продукцията на топлина от мускулите.

Процесите  на съхранение и продукция на топлина продължават докато телесната температура не достигне новата стойност „зададена” в хипоталамуса.

Когато телесната температура се върне към нормалните си стойности започва процес на отдаване на топлина чрез вазодилатация(отпускане) на съдовете. Тогава се изпотяваме.Пироген е всяко вещество, което предизвиква треска. Пирогените могат да бъдат външни и вътрешни. Повечето външни пирогени са микробни продукти, токсини или цели микроорганизми. Едни от най-често срещаните са пирогените на Staphylococcus aureus, както и тези на грам-отрицателните бактерии.

Вътрешните пирогени  са малки протеини, наречени цитокини. Те регулират имунитета, възпалението и хемопоезата . Тези от тях, които предизвикват треска, се наричат пирогенни цитокини. Голям брой бактерии, гъбички и вируси могат да предизвикат синтез и освобождаване на пирогенни цитокини. Въпреки това не винаги е задължително наличието на микробна инфекция, за да се развие треска.

Лечение на треската

В повечето случаи треската се дължи на вирусни инфекции, които преминават спонтанно. Обикновено симптомите на треската се лекуват с антипиретици. Важно е да се знае, че антипиретиците не вредят на оздравяването, но и не забавят развитието на инфекцията.

При бактериална инфекция лекуващият ви лекар може да не назначи прием на антипиретици, за да може да направи обективна оценка на антибиотичното лечение, особено когато не е правена антибиограма при назначаване на антибиотика.

При някои автоимунни заболявания лечението на треската е с антицитокини.

При лечението на треска основната цел е да се понижи зададената стоност на телесната температура в хипоталамуса и да се предизвика топлоотдаване. Понижаването на треската с антипиретици води до понижаване на свързаните с нея симптоми като главоболие, болки в мускулите и ставите.

Аспиринът и нестероидните противовъзпалителни средства ефективно понижават температурата, но влияят и на кръвосъсирването и гастроинтестиналния тракт.

За това се препоръчва употребта на ацетаминофен(парацетамол) като антипиретик. Могат да се използват таблетки, ректални супозитории или разтвори за инжектиране.

При пациенти със сърдечни или белодробни заболявания използването на антипиретици е задължително, защото високата температура повишава кислородната консумация и може да влоши тези състояния.

При деца, които са получавали фебрилни или нефебрилни припадъци, лечението на треската е задължително.