Диабетът е хронично заболяване, характеризиращо  се с нарушена въглехидратна, мастна и белтъчна обмяна вследствие на абсолютна или относителна инсулинова недостатъчност.

Засяга почти еднакво мъже и жени, най-често на възраст от 40 до 60 години.

Инсулинът е хормон, който се произвежда в панкреаса и е наричан още задстомашна жлеза поради своето разположение. Панкреасът е представен от две части – външносекреторна, свързана с храносмилането и вътрешносекреторна, представена от островите на Лангерханс. Те представляват струпвания на клетки, а общият им брой е около 1-2 милиона. В тези острови се намират В-клетките, които произвеждат инсулин. Неговата роля е да намалява нивото на глюкозата в кръвта. Друг вид клетки в Лангерхансовите острови са А-клетките, които синтезират глюкагон – хормон с противоположно на инсулина действие, повишава нивото на глюкозата в кръвта. Така тези два хормона са свързани с регулацията на въглехидратната обмяна, като инсулинът увеличава пропускливостта на клетъчните мембрани за глюкоза и стимулира оползотворяването й, както и превръщането й в гликоген. За да осъществи своя ефект, той се свързва със специфични инсулинови рецептори. Когато не се произвежда достатъчно инсулин или тъканите не се поддават на неговото действие, настъпва захарен диабет с хипергликемия – повишено ниво на глюкоза в кръвта и глюкозурия – поява на захар в урината.

В по-голямата част от случаите диабетът е генетичнообусовен, наследствен. По-рядко се развива вторично при други заболявания на панкреаса, тумори, хронична надбъбречна недостатъчност, хемохроматоза.

Клинично са обособени два основни типа диабет:

Инсулинозависим диабет или диабет тип I: характерен е за детската и юношеската възраст. Проявява се с т.нар. „големи симптоми“ – повишен апетит, жажда, повишено уриниране. Възниква при автоимунно разрушаване на В-клетките в панкреаса или дефект в синтеза на инсулин.

Инсулинонезависим диабет или диабет тип II: среща се над 40 годишна възраст. Често еволюира безсимптонно. Продукцията на инсулин е нормална, но той не може да окаже своя ефект поради резистентност на инсулиновите рецептори.

Продължително протичащият диабет води до тежки поражения в съдовата система!

Приблизително при 75% от възрастните болни с захарен диабет се установява атеросклероза. В стените на кръвоносните съдове се натрупват липиди, които водят до задебеляването им и стеснението на техните просвети, затруднявайки кръвоснабдяването на органите. Атеросклерозата при диабет поразява най-тежко коронарните (артериите на сърцето), мозъчните артерии и артериите на долните крайници. Това увеличава риска от сърдечен и мозъчен инфаркт, както и гангрена на долните крайници.

При еднакви други условия честотата на сърдечния инфаркт при диабетици е два пъти по-висока в сравнение с недиабетици. Увеличена е и честотата на мозъчния инфаркт, но най-висок – над 100 пъти, е рискът от гангрена на долните крайници.

Освен артериите диабетът засяга и малките съдове – артериоли, капиляри и венули, т.нар. диабетна микроангиопатия.

Диабетната ретинопатия възниква при засягане на малките съдове в ретината от диабета. Във възрастовата група от 20 до 70 години диабетната ретинопатия е една от водещите причини за слепота. Обикновено се развива 10-15 години след началото на диабета и зависи от метаболитния контрол и възрастта на пациента. Често в ретината се установяват кръвоизливи. Усложенения на диабетната ретинопатия са силно намаляване на зрението до слепота, катаракта, глаукома, отлепване на ретината.

Засягането на бъбречните съдове е причина за възникване на диабетна нефропатия. Около 5 години след началото на диабета, а понякога още при диагностицирането му се установява загуба на белтък с урината. В началото тя е минимална, но с течение на времето се увеличава и настъпва необратимо влошаване на бъбречната функция, водещо до хронична бъбречна недостатъчност за около 10-15 години.

Диабетна полиневропатия се развива в резултат на засягане на предните и задните коренчета на гръбначния мозък и периферните нерви. Това може да е причина за нарушена функция на пикочния мехур и затрудненото му изпразване, което води до задръжка на урина и предразположение към уроинфекции, напр. пиелонефрит. Освен това като израз на диабетната невропатия при около 30% от болните от диабет се установява еректилна дисфункция.

Като цяло при диабетиците се наблюдава повишена склонност към инфекции, които могат да се усложнят със сепсис. Характерно е изпадането на зъбите.

Смърт може да настъпи от остър миокарден инфаркт, мозъчен инфаркт, хронична бъбречна недостатъчност, диабетна кома, сепсис или друг тежък инфекциозен процес. Гангрената на долните крайници е честа причина за тяхната ампутация.

Лечение

Захарният диабет изисква продължително лечение и постоянен контрол на пациента. Лечението е комплексно – лекарства за лечение на захарния диабет и лекарства за лечение на неговите усложнения. Трябва да се спазва строг диетичен режим и да се прави профилактика на очакваните усложнения. Съществува риск от предозиране на антидиабетичните средства и възникване на хипогликемия, за което пациентът трябва да бъде предупреден от лекуващия лекар.

Инсулинови препарати: с тях се лекува инсулинозависим диабет, диабетна кома, инсулинонезависим диабет при невъзможност да се постигне добър гликемичен контрал. Биват човешки, говежди и свински. Основните инсулинови препарати са Actrapid, Humulin R, Exubera, Humulin M, Humulin N, Mixtard, Insultard, Levemir, Lantus.

Инсулинови аналози: представляват инсулинови препарати, които се получават чрез промяна в химичната структура на човешкия инсулин. Такива са Humalog, NovoRapid, Glargine, Detemir.

Съществуват още инсулинови смеси и инсулинови аналогови смеси.

За лечение на диабет тип II се прилагат медикаменти, които стимулират инсулиновата секреция и повишават използването на глюкоза. Към тази група спадат препаратите Maninil, Minidiab, Glucotrol XL, Diaprel MR, NovoNorm, Starlix, Siofor, Avandia, Glucobay, Byetta, Januvia.

Шуслерови соли при диабет

Витамини за диабетици

Глюкомери