Женската полова система се състои от външни и вътрешни(в малкия таз) полови органи. Външните полови органи осигуряват половия контакт, а вътрешните оплождането и износването на бременността. Към външните спадат венерин хълм, големи и малки срамни устни, клитор, химен, предверието на влагалището, уретралния отвор, съдови и жлезисти структури. Вътрешните женски полови органи са влагалище, матка, яйчници и маточни тръби.

Венерин хълм (mons pubis). Представлява издатина, богата на мастна тъкан и с характерно окосмяване, т.нар женкски тип окосмяване – с триъгълна форма с връх, насочен надолу.

Големи срамни устни (labium majuspudendi). Заоблени гънки от външната страна на малките срамни устни. След пубертета външната им част е окосмена. Съставени са предимно от мастна тъкан и са богато кръвоснабдени, което е причина за обилното кървене при трамва или разкъсване по време на раждане. При деца и млади нераждали жени те са плътно прилепени в срединната линия, докато с напредване на възрастта и след раждане, между тях има малък отвор.  Напред завършват в mons pubis, а назад се сливат като образуват commissuralabiorum posterior.

Малки срамни устни (labium minus pudendi). Кожни гънки, разположени от вътрешната страна на големите срамни устни. Съставени са предимно от съединителна тъкан и съдържат нервни окончания. Повърхността им се овлажнява от секрета на жлези, чиито канали се отварят в долната трета от вътрешната страна на малките срамни устни. Напред се свързват под остър ъгъл като обхващат двустранно клитора.

Клитор (clitoris). Представлява кавернозно образувание – хомолог на пениса. Състои се от три части: видима част(glans clitoridis), тяло(corpus clitoridis) и две странични крила (crus clitoridis). Снабден е с множество нервни окончания, което го прави най-ерогенният орган при жената.

Химен (hymen). Намира се на границата между предверието на влагалището и самото влагалище. Състои се основно от съединителна тъкан, която при някои жени е силно изразена и налага оперативно вмешателство, без което половият акт е невъзможен. Хименът има малко отвърстие, което се разкъсва в задната си част при първия полов акт. Понякога е силно разтеглив и не се разкъсва чак до раждането.

Перинеум (perineum). Представлява тъканта, разположена между вулвата и ануса. Има важно значение по време на раждането, тъй като е част от мекия родилен канал.

Пикочен канал (urethra). Външният отвор на пикочния канал се разполага между клитора и предния ръб на химена. Мускулатурата на влагалището обхваща част от уретрата, което създава предпоставка за механичното й увреждане по време на оперативни интервенции.

Влагалище (Vagina). Влагалището свързва външните полови органи с матката. Участва в репродукцията като през него навлиза семенната течност и е част от родовия път при раждане. Разполага се между пикочния мехур и ректума. Изградено е от две стени – предна и задна, които в горната си част обхващат маточната шийка. По двете му стени има напречни и надлъжни гънки, разположени перпендикулярно една спрямо друга. Напречните гънки, чиито брой намалява след раждане и по време на менопауза, имат отношение към възбудата по време на полов акт. Влагалището е покрито с многослоен плосък невроговяващ епител, под който се разполага рехава съединителна тъкан и гладка мускулатура. При здрави жени влагалищната среда е кисела, което се дължи на млечната киселина, продуцирана от бактериите на Дьодерлайн (Bacillus acidophilus vaginalis). Нормално pH на влагалището е около 6,8-7,2. Намаляването на киселинността, както се случва по време на менструация, създава предпоставка за развитие на инфекции. Най-повърхностно разположените клетки от стените на влагалището постоянно отпадат и се смесват със секрети от жлезите на женските полови органи. Така се оформя оскъдно влагалищно течение с обем окол 0,5-1 мл.

Матка (uterus). При небременни жени матката се разполага в малкия таз между ректума и пикочния мехур. Масата й е 50-80 гр. и има крушовидна форма. Съставена е предимно от мускулатура. От горно-страничните й части изхождат два рога (cornua uteri), от които започват двете маточни тръби. Изпъкналата част на матката, разположена между двете маточни тръби, се наричa fundus. Матката се състои от три основни части – тяло, междинна част и шийка. Тялото на матката (corpus uteri) е изградено от мощна мускулатура. Тези мускулни влакна нарастват по време на бременност и имат характерна мрежовидна структура, което дава големи възможности за съкращение и отпускане по време на раждане. Горната граница на междината част (isthmus) представлява най-тясното място на маточната кухина и се означава като orificiuminternumanatomicum, а долната граница, от която започва маточната шийка, се нарича orificiuminternumhystologicum. След нея тъканта променя хистологията си. Маточната шийка (cervix uteri) се състои от две части – portiosupravaginalis, разположена над влагалището и portiovaginalis, разлопожена във влагалището. Изградена е предимно от съединителна тъкан, която й придава здравина. Жлезите на суправагиналната част отделят секрет, който напълно изпълва цервикалния канал, т.нар. слузна запушалка. Тя има алкална реакция и бактерицидни свойства, които не позволяват проникването на инфекции в по-горните отдели на женските полови пътища. Матката е прикрепена към околните тъкани чрез три съединителнотъканни вързки: широките връзки, които изхождат от страничните части на матката и се прикрепват към стените на малкия таз, кръглите връзки, които започват от предно-страничните части на матката и се прикрепват в горната част на големите срамни устни, сакро-утеринните връзки, които започват от горно-задните отдели на матката и се прикрепват в областта на втори и трети сакрален прешлен.

Маточни тръби (tuba uterina). Маточните тръби са две и изхождат от горно-страничните части на матката. Състоят се от три част: интерстициална (pars uterina), разположена в маточната стена, истмус (isthmus tubaeuterinae) и ампуларна (ampulla tubaeuterinae), която е най-дългата и широка част. Маточните тръби са изградени предимно от мускулатура, която извършва перисталтични движения. Тези движения осигуряват придвижването на яйцеклетката от яйчниците към матката. Освен това маточните тръби са мястото, където става оплождането на яйцеклетката.

Яйчници (ovaria). Разположени са от двете страни на матката непосредствено под маточните тръби. Функцията им е да отделят женските полови хормони и яйцеклетките. В яйчника се разполагат т.нар. примордиални фоликули, чиито брой при раждане е около 600 000. През целия период на полова зрялост на жената само 400-500 от тях узряват напълно.