Бронхиална астма е хронично рецидивиращо заболяване с периодическа проява на пристъпи на експираторен задух и свиркащо дишане. Тя може да бъде атопична или инфекциозна.

Фактори:
1. Алергени. Най-голямо значение имат пневмоалергените – полени, домашен прах, производствен прах, косми и пера от животни, спори от плесени и гъби, перилни препарати и др. Сравнително рядко астмата може да се дължи на сенсибилизация към храни (мляко и млечни продукти, риба, ягоди, шоколад и др.) или спрямо медикаменти.
2. Медикаменти, въздействащи по патохимичен път – нестероидни антиревматични средства, анестетици, опиати, йодни препарати и др.
3. Замърсяване на въздуха с прах и газове от моторни средства, студения и влажен въздух, вирусни и бактериални инфекции, физическа преумора и др.

Клиничната картина при бронхиална астма е извънредно разнообразна. В едни случаи тя протича с типични пристъпи от експираторен задух и периоди на пълна ремисия, а в други с перманентна, периодически усилваща се до пристъп на диспнея, а в трети преобладава пристъпната кашлица. Пристъпите на задух продължават от няколко минути до няколко денонощия.

Най-честите усложнения са хроничен бронхит, белодробен емфизем, белодробно сърце, хронично обструктивна болест на белите дробове.

По време на пристъпи лечението се провежда с бронходилататори, кортикостероиди, секретолитици. В някои случаи при съмнение за насложена бактериална ифекция, се прилагат антибиотици.

След настъпване на подобрение започнатото по време на пристъпа лечение продължава с редуциране на дозите. Основна част на лечението  в този период е установяване на конкретните алергени и тяхното отстраняване от една страна и от друга хипосенсибилизиране на болния чрез прилагане на антихистаминови препарати.

Като подпомагащи средства могат да се прилагат различни хомеопатични продукти и хранителни добавки