ХОББ е хронично белодробно заболяване, характеризиращо се с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища, което не е напълно обратимо. Най-честите симптоми на ХОББ са задух и кашлица с отделяне на храчки. С напредване на заболяването се затруднява извършването на обикновени действия от ежедневието като изкачване на няколко стъпала, дори обличането.

ХОББ е високо разпространено заболяване не само в България. В световен мащаб болните от ХОББ са над 200 млн., а около 5% от смъртността се дължи именно на тази болест. Смята се, че до 2030 година ХОББ ще бъде третата водеща причина за смърт сред населението.

Тютюнопушенето е основният рисков фактор за ХОББ. Въпреки това, една четвърт от страдащите от ХОББ са непушачи. Другите рискови фактори включват пасивно тютюнопушене, въздействието на вредни газове от околната среда, прекарана туберкулоза или други белодробни болести в детството.

Хроничното вдишване на вредни съставки и газове предизвиква дразнене на бронхиалното дърво и води до неговото възпаление. В зависимост от това коя част от бронхиалното дърво е по-силно засегната, болните развиват бронхитна или емфизематозна форма на ХОББ.

Бронхитната форма възниква при засягане на големите дихателни пътища. Настъпва свръхпродукция на секрет(мукус) от бронхите, както и задебеляване на стените им, което води до ограничаване на въздушния поток. При емфиземната форма се засягат най-малките структури на бронхиалното дърво – алвеолите, които участват в кръвно-газовия обмен. При разрушаването на тези структури се образуват големи въздушни пространства, наречени „були“, които не могат да осъществят газообмен. При някои пациенти двете форми на ХОББ се срещат едновременно.

Как се лекува ХОББ?

ХОББ не се лекува напълно, но има фармацевтични и нефармацевтични методи, които могат да облекчат симптомите, да предотвратят изострянията на болестта и да подобрят качеството на живот.

1. Спиране на тютюнопушенето! Това е първата и най-важна стъпка при болни с ХОББ. Трябва да се избягва пасивно пушене, както и въздействието на вредни газове.

2. Бронходилататори. Това се медикаменти, които разширяват дихателните пътища и улесняват дишането.

3. Кортикостероиди. При пациенти, които имат чести изостряния или са в напреднала фаза на болестта, се прилагат кортикостероиди инхалаторно.

4. Ваксинации. Болните с ХОББ имат ограничен капацитет на белите дробове и са по-склонни към респираторни инфекции. Ваксинирането срещу разпространените според сезона причинители намалява риска от усложнения.

5. Други. Профилактичното антибиотично лечение няма ефект при повечето болни от ХОББ, но се прилага при наличие на бронхиектазии. Възможно е употребата на муколитици, които нямаляват секрецията на мукус от бронхите.

6. Диета. Болните в напреднал стадий на ХОББ често страдат от недохранване поради липса на апетит. Препоръчва се висококалорийна диета в комбинация със стимулатори на апетита.

7. Рехабилитация. Целта е да се подобри състоянието на дихателната мускулатура, за да се справи по-добре с ниското ниво на кислород в кръвта.

8. Кислородотерапия. Всички пациенти с тежка форма на ХОББ се чувстват по-добре при терапия с кислород, но тази терапия намалява смъртността само при пациентите с хронично ниски концентрации на кислород в кръвта. Набавянето на кислород у дома е скъпо и пациентите задължително трябва да са отказали цигарите.

Лечение при обостряне на ХОББ

Симптомите на обостряне на ХОББ включват засилване на задуха, хрипове, повишено отделяне на храчки, често с промяна в цвета. Лечението се състои от  подаване на кислород, бронходилататори, антибиотици, кортикостероиди.