Острият миокарден инфаркт представлява участък на миокардна некроза в следствие на абсолютна исхемия.

В некротичния участък клетките на сърдечния мускул (кардиомиоцити) загиват поради недостатъчното им кръвоснабдяване. Най-честата причина за това е запушване на коронарните артерии, които осигуряват кръвоснабдяването на сърцето.

Основна причина за болестни промени в коронарните артерии е  атеросклерозата и нейните усложнения – формиране на тромб в зоната на атеросклеротичната плака.

Други причини:

•  тежък спазъм на коронарните артерии;
• дисекация на аортата със засягане на коронарните артерии;
• тежка аортна стеноза с нарушено коронарно кръвоснабдяван;,
• травма на гръдния кош;
• продължителна хипотония;
• емболизъм на коронарните артерии;
• вродени аномалии на коронарните артерии;
• възпалителни процеси в съдовите стени (болест на Кавазаки),
• повишена съсирваемост на кръвта;
• при употреба на кокаин;
• като усложнение на сърдечна катетеризация.

При всички тези състояния се нарушава нормалното кръвоснабдяване на миокарда с кислород – настъпва хипоксия. Клетките на миокарда са изключително чувствителни към недостига на кислород. След 3 часа от началото 80%  от засегнатата тъкан загива, а до 6 часа некрозата е пълна. Големината на инфаркта се определя от мястото на запушване – колкото по-голяма зона кръвоснабдява съответната артерия, толкова по-голяма е некротичната зона. Най-често се засяга предния десцендентен клон, който води до инфаркт в предната стена на лява камера. При засягане на дясна коронарна артерия инфарктът възниква в задната стена на лявата камера, а при запушване на циркумфлектния клон на лявата коронарна артерия инфарктът възниква в страничната стена на лява камера.

Възстановяването на клетките в засегнатата зона е невъзможно, поради което на тяхно място до края на втория месец възниква слединфарктен цикатрикс. Тъй като кардиомиоцитите осъществяват помпената функция на сърцето, загубата на част от тях води до левокамерна дисфункция. При инфаркт, засягащ повече от 40% от лявата камера се развива кардиогенен шок.

Симптоми

Водещ симптом е внезапна проява на силна болка зад гръдната кост. Болката се разпространява по хода на лявата ръка и е съпроводена от чувство на тревога и страх, изпотяване, гадене, повръщане. По-често настъпва в сутрешните часове и в покой. Болката не се повлиява от нитроглицерин. Понякога локализацията е неспецифична – в долна челюст или шията, в стомаха, под лявата лопатка или между лопатките, в дясната гръдна половина, в раменни, лакътни или в ставите на китката. В около 20% от случаите инфарктът протича безболезнено. Това по-често се случва при диабетици и при възрастни хора. При тях инфарктът може да се прояви със слабост, задух, обърканост, нарушение на съзнанието, внезапна хипотония, ритъмни нарушения.

Лечение

Лечението започва най-често в домашни условия. Болните се обезболяват с морфин или с други опиати. Ако болният не е с хипотония се дава нитроглицерин, като внимателно се следи за внезапно понижаване на кръвното налягане. Дава се да се сдъвче аспирин 325mg. При противопоказания за аспирин болните получават клопидогрел и тиклопидин.

Болният трябва да се транспортира в отделение за интензивно лечение, където се извършва реперфузия. Това може да стане по два начина:

• чрез тромболиза . Най-общо тромболизата представлява разрушаване на тромба в засегнатия съд. Навременното й приложение е решаващ фактор за подобряване на прогнозата. Най-голяма е ползата при приложение до 3-тия час заедно с аспирин. Прилагат се тъканен активатор на плазминогена и стрептокиназа. Не се прилага при хеморагичен инсулт, мозъчна травма, мозъчен тумор, склонност към кървене, тежка травма или операция в последния месец, бременност или непосредствено след раждане и др. За да се предотврати повторното запушване на съдовете се прилага хепарин.
• чрез ангиопластика. Най-добрия подход за лечение на миокардния инфаркт е балонна ангиопластика с имплантиране на стент.

През острата фаза на миокардния инфаркт интравенозно се прилагат нитрати за подобряване на симптоматиката, също така бета-блокери и АС инхибитори.

Как да живеем след прекаран инфаркт

1. Прекртяване на вредните навици. Смъртността при отказалите цигарите е два пъти по-малка от пушачите.

2. Редукция на наднорменото тегло.

3. Стриктен контрол на кръвното налягане

4. Психотерапия за промяна в психоемоционалното поведение

5. Физическата активност в първите месеци трябва да се свежда до разходки без усилени физически натоварвания. 8 часов нощен сън и допълнителни 2-4 часа в леглото през деня. Между първи и втори месец може да се възстанови сексуалната активност. След втория месец болните могат да започнат да се връщат към нормалната си физическа активност, съобразена със състоянието им.

6. Да се консумира поне два пъти седмично океанска риба, съдържаща омега-3-ненаситени мастни киселини и храни, съдържащи антиоксиданти – плодове, зеленчуци, чай, червено вино. Доказано е, че малко дози алкохол (120 мл вино) намаляват коронарната смъртност.

7. Стриктно да се спазва предписаното от лекаря лечение. Аспиринът е задължителен. Препоръчваната доза е 75-325 мг/дневно.