Вечерям пред телевизора и с крайчица на окото си гледам как някакви яки мъже и крехки девойки се блъскат в безумна игра, чиято цел е още по-безумна.

Единият дърпа като магаре, другият седи като торба. От единия отбор, участникът – мъж над 120 кг, 2 метра висок дърпа въжето все едно, че ряпа вади. Девойката до него пищи, че ръцете и са издрани, но въпреки това и двамата не влагат и грамче мисъл да използват силата на телата си, а не само тази на ръцете си, за да изтеглят противника. Изобщо – хамалска работа. Без мисъл.

Странно защо се замислям за болката в мускулите, която вероятно изпитват в момента, а утре ще бъде побъркваща. И се чудя как продуцентите могат да измислят толкова безумни игри, в които единственият резултат би могъл да бъде нараняване и травмиране на участниците.

Може би, заради розмаринът в талиателите, с които в момента вечерям, се сещам за маслото от розмарин и че вероятно би им дошло добре да си направят масаж с него.

Вероятно, емаптията ми към тях идва от моята болка в краката, която изпитвам след сутрешната ми тренировка.

Нямам масло от розмарин, но се сещам, че на едно обучение наскоро ми подариха Розакта. Ще взема да я пробвам, а тези от телевизора оставям да продължават да се блъскат.