Инфертилитетът се дефинира като липса на бременност при редовни полови сношения без предпазни средства в продължение на една година.

Въпреки това,  наличието на известни затруднения при зачеване е често срещано явление. Дори и при редовни полови сношения, 6% от жените на 35 години и 23% от тези на 38 години не зачеват в продължение на три години. Тези затруднения са относителни, а не абсолютни и след правилно проведено лечение вероятността за забременяване силно нараства. Затова това състояние е известно като субфебрилитет.

Как функционират яйчниците?

От началото на пубертета се редуват две фази в дейността на яйчниците – фоликуларна фаза и лутеална фаза. Редуването на фазите се прекратява при бременност и окончателно спира при настъпване на менопауза.

Яйчниковият цикъл, включващ двете фази, продължава средно 21-30 дни, но варира при различните жени. По време на цикъла в яйчниците непрекъснато се образуват първични фоликули, но само тези, които съвпадат с фоликуларната фаза (когато нивото на гонадотропните хормони е достатъчно) продължават своето развитие. Един от фоликулите обикновено расте по-бързо от останалите и се превръща в зрял, Граафов фоликул. Най-развитият зрял фоликул изпъква на повърхността на яйчника и се разпуква, т.е настъпва овулация. Освобождава се яйцеклетка, която започва да се придвижва по маточната тръба.

С овулацията настъпва края на фоликуларната фаза. Частта от зрелия фоликул, останала в яйчника след освобождаване на яйцеклетката, претърпява бързи промени и образува жълто тяло (лутеална фаза). То произвежда прогестерони, които подготвят матката за бременност. Ако отделената яйцеклетката не се оплоди, жълтото тяло претърпява обратно развитие на 14 ден след неговото образуване. Лутеалната фаза приключва и започва нов яйчников цикъл. Ако яйцеклетката бъде оплодена, жълтото тяло продължава да нараства и засилва секрецията на естрогени и прогестерони, като съществува до края на бремеността.

Функцията на яйчниците се регулира от гонадотропните хормони на хипофизата – фоликулостимулиращ хормон(FSH) и лутеинизиращ хормон (LH). Тяхната секреция пък се регулира от гонадотропин освобождаващия хормон на хипоталамуса.

Причини за инфертилитет при жените

1. Смущения в овулацията:

– Хормонални проблеми. Синдром на поликистозните яйчници: включва симптоми като липса на менструация, окосмяване, липса на овулация и инфертилитет. Характеризира се с ниски нива на FSH, нормални или високи нива на LH, естроген и тестостерон. Ниските нива на FSH водят до частично развитие на яйчниковите фоликули и те не могат да узреят.

Болестина хипофизата: увреждат или разрушават нормалната тъкан на жлезата, ангажирана в производството на фоликулостимулиращия хормон(FSH)и лутеинизиращия хормон(LH).

Смущения в хипоталамуса: ако хипоталамусът не изпраща достатъчно хормонални стимули към хипофизата, която пък от своя страна стимулира яйчниците, фоликулите също не могат да узряват.

– Увредени яйчници.В резултат на травма или хронични възпаления на яйчниците могат да настъпят в тях изменения, които да затруднят нормалния процес на узряване на първичните фоликули.

– Преждевременна менопауза. Причините за настъпване на преждевременна менопауза не са напълно изяснени. Смята се, че се дължи на изчерпване на първичните яйцеклетки в яйчниците, както и че има известна генетична предиспозиция.

– Дефекти във фоликулите. При част от жените се установяват нормални нива на хормони, фоликулите узряват напълно, но не могат да освободят яйцеклетката и не настъпва овулация.

2. Смущения във функцията на маточните тръби:

– Инфекции. Предизвикват се от бактерии и вируси, обикновено се предават по полов път. Възниква възпаление на маточните тръби, което може да доведе до увреда на тъканите и запушване.

– Болести на органите в коремната кухина. Най-често в резултат на апендицит или колит, възниква възпаление в коремната кухина, което по съседство може да засегне и маточните тръби.

– Хирургични интервенции. Операции в областта на корема и таза могат да доведат до сраствания, които да засегнат маточните тръби и да ги запушат.

– Извънматочна бременност. Това е животозастрашаващо състояние, при което оплодената яйцеклетка продължава развитието си в маточната тръба, а не в матката.

– Вродени дефекти. Рядко се срещат аномалии в развитието на маточните тръби, които обикновено се съчетават с аномалии в развитието на матката.

3. Ендометриоза

Това е състояние, характеризиращо се с разрастване на ендометриума на матката. Симптомите включват продължителна и болезнена менструация, незадържане на урина, ректално кървене, кървене между отделните менструации. Понякога, обаче, заболяването протича безсимптонно.

4. Други фактори

В някои случаи причина за инфертилитет могат да бъдат доброкачествени новообразувания в матката или аномалии в развитието й.

Понякога женските полови пътища не осигуряват оптимална среда за придвижването на сперматозоидите, които трябва да стигнат до маточните тръби, където се осъществява оплождането.

Тютюнопушенето, алкохола и наркотиците понижават оплодителната способност и при двата пола.

Жени с наднормено, както и с подномрено тегло имат проблеми със зачеването.

Какво е лечението?

1.Медикаментозно –голяма част от хормоналните смущения, които затрудняват овулацията, подлежат на медикаментозно лечение, а шансовете за забременяване се повишават значително след неговото провеждане.

2.Хирургично – аномалии в матката и маточните тръби успешно се отсраняват с оперативни интервенции.

Не на последно място са и методите на асистирана репродукция, напр. ин витро фертилизация.