Пиелонефритът е неспецифично бактериално възпаление на бъбреците и пикочните пътища и е най-често срещаното бъбречно заболяване у нас.

Боледуват значително по-често жените. В напреднала възраст обаче процентът на боледуващите мъже рязко се увеличава във връзка с често срещания аденом на простатната жлеза.

Най-често причинител на пиелонефрита (около 80%) е Esch.coli. Болестта може да се причини и от Proteus, Enterobacter и др. Предразполагащите фактори са твърде много. Преди всичко това са състояния, които водят до задържане на урина: бъбречно-каменна болест, прегъване на уретерите, „плаващ „ бъбрек, стеснение на уретерите, аденом на простатата и др. Простудата, прекарани тежки заболявания, затлъстяването, захарният диабет и бременността също предразполагат към развитие на възпалителни процеси в бъбреците и пикочните пътища.

Остър пиелонефрит / Pyelonephritis acuta/

Болестта може да засегне единия или и двата бъбрека, като засегнатия бъбрек е уголемен, а легенчето му разширено.

Заболяването започва с висока температура, изпотяване и херпес по устните. Болните се оплакват от тежест и болки в кръста, често и болезнено уриниране, обща отпадналост, гадене и повръщане. Болестта протича особено тежко при малки деца, изтощени възрастни хора, диабетици и бременни.

Диагнозата се поставя от лекар на базата на физикално изследване и данните от лабораторно изследване на урината.

Болните се поставят на легло. Хранителните продукти трябва да бъдат пресни, храната – лесно смилаема, богата на витамини. Препоръчва се приемането на 2-2,5литра течности дневно.

Основен момент е поставянето на адекватна антибактериална терапия.

След завършване курсът на лечение и доказана стерилност на урината, болният продължава да бъде под наблюдение. Болният се смята за окончателно оздравял, след като в продължение на 6-9 месеца изследването на урината дава отрицателен резултат.

Хроничен пиелонефрит /Pyelonephritis chronica/

Бавно прогресиращо неспецифично бактериално възпаление на бъбреците и легенчето, което довежда до вторично увреждане на бъбречните съдове и разрастване на съединителна тъкан. В резултат на това бъбречната тъкан се замества със съединителна тъкан, развива се нефросклероза и хронична бъбречна недостатъчност.

Хроничният пиелонефрит обикновено е последица от прекаран остър пиелонефрит. Среща се по-често при жени. Голяма част от боледуващите са диабетици.

Болестта започва постепенно с оплаквания от обща отпадналост, намалена работоспособност, чувство за постоянна умора, липса на апетит, главоболие, сухота в устата, жажда, гадене, повръщане, загуба на тегло. Температурата е нормална или леко повишена. Част от болните усещат тежест, болки в кръста, често уриниране, съпроводено с парене. При половината от болните се установява повишено кръвно налягане, отоци по правило липсват.

Диагнозата се поставя от лекар на базата на физикално изследване и данните от лабораторно изследване на урината, при необходимост пункционна биопсия.

Лечение: Болните се поставят на диета в зависимост от стадия на болестта, антибактериално лечение, симптоматично лечение.

Профилактиката се състои в навременно и адекватно лечение на острите пирлонефрити и отстраняване на предразполагащите фактори. За подпомагане на лечението се използват различни  хранителни добавки.