
С грижа за вашето здраве
Астмата е сред най-разпространените хронични незаразни заболявания и от нея боледуват около 300 млн. души в цял свят. Броят на заболелите в България не е ясен и варира някъде около 9 %. Според частичните епидемиологични данни за разпространението на заболяването, броят на децата с лека и умерена персистираща астма е близо 15 000. От тях едва 2500 получават всеки месец контролираща терапия.
Борбата с астмата изисква добро познаване на механизмите на нейната патогенеза. Ключов елемент в лечението на aстмата представлява идентифицирането на факторите, които предизвикват развитието на симптомите, т.е. отключват кашлицата и хриповете. Тези фактори могат да са очевидни за лекаря и пациента, но може и да е необходимо тяхното внимателно търсене и доказване. Важно е да се знае, че между различните фактори могат да съществуват сложни взаимодействия, както и че може повече от един фактор да има отношение за развитието на усложненията и неуспешната терапия на пациентите.
Реакциите на пациентите към различните отключващи фактори са строго индивидуални; някои хора нямат точно определена причина за развитието на симптомите, други имат няколко. Разпознаването и избягването на тези причинители, когато е възможно, е важен механизъм за контрол на астмата. В повечето случаи е необходим повече от един фактор за развитие на клиничните белези – наблюдава се кумулативен ефект. Така е възможно пациентът да е изложен дълго време на въздействието на един фактор (напр. замърсена градска среда) без да има реакция, но при контакт с втори такъв (напр. алерген) се отключват механизмите на астмата. Ето защо най-пълна картина за контакта на пациента с потенциалните отключващи фактори може да се направи от семейния лекар.
Най-често срещаните отключващи фактори
-Инфекции на горните дихателни пътища, включително ринит и синузит
– Алергени: от околната среда; домашни – мухъл, животински косми, акари, хлебарки, домашен прах; храни – редки, но могат да предизвикат астма, главно при деца до 5 г.
– Аеробни упражнения
– Инхалаторни дразнители – цигарен дим, вкл. пасивното пушене; дим от камини и огнища; силни парфюми; почистващи препарати.
– Замърсяване на въздуха – прах, газове вкл. промени в температурата и влажността.
– Силни емоции – гняв, викове и дори силен смях.
– Лекарства – аспирин и др. нестероидни противовъзпалителни средства; В-блокери.
– Гастроезофагеална рефлуксна болест
– Сулфити – често се откриват в бирата, сушените плодове, виното и ракообразните.
– Работни вредности – изпарения, химикали и др.
Въпросник към пациенти, страдащи от астма, за определяне на контакта им с алергичните и неалергичните отключващи фактори
• Имате ли домашен любимец?
• Образува ли се влага във вашето жилище, включително и в мазето?
• Виждали ли сте някога хлебарка в дома си?
• Кога симптомите ви се влошават – ранна или късна пролет, лято, есен?
• Пушите ли? Някой пуши ли в дома или офиса ви? Ако детето ви ходи на детска градина, дали някой там е пушач?
• Използвате ли печка на дърва или камина за отопление?
• Използвате ли по-силни парфюми?
• Често ли сте в контакт с перилни и миещи препарати или други химикали?
• Какво работите? Наблюдавали ли сте промяна в състоянието си, когато сте в дома си и когато сте на работата?
• Свързвате ли конкретни събития с началото на астматичните пристъпи – например стресови ситуации?
Ограничаването на въздействието на алергените и дразнещите вещества е най-слабо инвазивният, най-евтин и често пъти най-добрият начин да се облекчат астматичните симптоми. Подходящите мерки подпомагат да се задържат пациентите под прага на изява на симптомите. В приложената таблица са изброени стандартните препоръки за избягване на отключващите фактори. Понякога може да се наложи значителна промяна в начина на живот за болния и семейството му. Добра идея е да се определи първо кои фактори се срещат най-често и кои причиняват най-тежко протичане на пристъпите, като нужните промени трябва да засегнат първо именно тях.
Стратегии за намаление експозицията на алергени
Премахнете всички тапицирани мебели от спалните помещения.
Изпирайте чаршафите и пижамите в гореща вода (поне 70?С) поне веднъж седмично.
Намалете влажността в дома си под 50%
Премахнете овлажнителите за въздух и проверявайте климатиците редовно за мухъл.
Опаковайте матраците, дюшеците и възглавниците с непропускливи на акари материи.
Намалете повърхностите, задържащи прах и полени (лавици, книги и др.)
Намалете употребата на вентилатори в дома си.
Използвайте миещи се завеси и пердета и ги почиствайте редовно.
Почиствайте килима в спалнята с акарициден агент (бензил бензоат), а при възможност го махнете за постоянно.
Избягвайте използването на прахосмукачка, когато астматично болният е вкъщи.
Дръжте домашните животни навън или поне не ги допускайте в спалните и върху тапицираните мебели.
Осигурете на домашните животни собствени, подходящи за миене легла и ги почиствайте често.
Използвайте климатици в колата и дома, вместо да отваряте прозорците.
Премахвайте мухъла от стените и пода с разтвор на вода и белина или с друг фунгициден препарат.
Борете се с насекомите, особено с хлебарките в дома ви.